…Една от онези любими крилати фрази на дребосъчка, така остроумни и мнооого точно описващи я :) И нещичко от вчера.
Всичко или повечето неща през тези първи седем години сами опитвахме, научавахме, създавахме или забърквахме. И това се превърна в начин на живот. Оттук нататък, ще видим..
♥
Великденска украса от хартиени формички за мъфини. Цветенца и една балеринка.
Взела две игли от ежко, прежда от върбите взела,
Баба Марта тази заран мартенички е изплела.
Ето ти една за здраве, ето ти една за сила.
Баба Марта на децата пролет днес е подарила.
Петя Йорданова
Топла мартеничка за едно пролетно цвете.
Когато живееш на доста по-високо и досами гората, много неща са различни. В това отношение свикваш с природата и по-суровите условия, и дори многото сняг не е изненада. Затрупан си отвсякъде и виждаш, че усилията ти да се пребориш са напразни. Пред входната врата има към метър преспи и малка проходима зона. Управлението на портата е сковано и не работи. Само на ръчен режим. Освен висулки, от покривите са надвиснали снежни лавини. Дървата за огрев се изчерпват. Навсякъде е бяло. Но и в най-неблагоприятните условия има нещо, от което да се възползваш. Направихме писта и ски скок. Радваме се на чист въздух и сме здрави. С дете, това си е истински успех.
Градината също е в покой. Или по-скоро беше. Растенията ми се струват добре. Най-голямата от лавровишните се прекърши, дано няма други поражения. Кокичетата са напъпили, но под дебело покривало. Няколко пъти ги почиствах от снега, той неумолимо ги затрупваше. Под верандата се зеленеят листа от теменужки. Чудя се дали не са замръзнали..
Косовете изкълваха всеки останал от есента плод. Синигерчетата прелитат игриво между клоните. Обнадеждаващо пред-чувство. Пролетта е близо. Днес кукувица долетя и оповести това. Ку-ку. Ку-ку. Ку-ку-у-ку :)
Заглавието, всъщност, е припевът на една детска песничка. Но от време на време и ние това се питаме. Най-напред, Рали каза, че ще стане певица (ние я поощряваме в пеенето, тя пее чисто и вярно). Нищо сериозно, все пак.
След време заяви, че ще пише и продава книги. Вече има завиден брой прочетени детски книги и своя библиотека. Това е в сравнение с нейните връстници, разбира се, които сега се учат да сричат. Толкова обича да чете това дете, случва се до полунощ да стои с книга :)
Съвсем наскоро пък смяташе, че най-прекрасно ще е да си имаме ресторант в който да готвим заедно. В резултат на това желание, започна усърдно да ми ‘помага’ в кухнята и е почти на всяка манджа мерудия. По нейно усмотрение, в ресторанта ще трябва да преобладават сладките неща.
Следващото нещо, с което реши, че ще се занимава, беше наречено ‘Художество’. Изрисувала е толкова бели и цветни листа, че шкафовете са претъпкани с ‘картини’. Понякога, като свърши хартията, но не и вдъхновението, продължава по стените :)
И тук е мястото да се похваля. В интерес на моите опити в шиенето и бродирането, част от дизайните се създават от Рали. След реализацията на проектите, те непременно стават нейна собственост. Няма как – държи правата за авторство..
Сега, не мога да си спомня какво друго е искала да прави ( става дума за сериозно обмислен, не просто случаен избор ;) но в крайна сметка тя реши да организира намеренията си много справедливо. Всеки ден от седмицата ще се занимава с едно от нещата, които желае :)
Забавно е. Децата, струва ми се, притежават ключ към щастието.
А за мен най-голяма е радостта да споделям жизнерадостните хрумвания и неизчерпаемият устрем на детето си. И да желая най-щастливото стечение на нещата, за да се сбъдват всички нейни намерения :)
П.п Ние сме с розови очила и вече мечтаем за пролетта, затова рисуваме/бродираме цветя :)
Неочаквано, по пухкавия и дебел сняг три мишлета се спуснаха с шейна и спряха в една пряспа, точно пред госпожица Рали. Един от мишоците – пухкав и игрив веднага скочи и се затъркаля в снега. Другият гледаше снизходително и обръщаше повече внимание на лакомството си.
Леки снежинки падаха и докосваха лапички и нослета. Беше доста студено. Бррр, потрепериха мишлетата. И точно в този момент, третата мишка се появи с топло мляко и подготвена закуска.
Скоро след това снегът започна да хвърчи навсякъде. Шейната се втурна надолу по склона, смях и глъчка огласиха всичко наоколо.
И аз бях там, и пих топло мляко…
Мотивите за бродерията са на Christiane Dahlbeck.
Голям Сечко. Студ, мраз и дълбок сняг. Рали се бори с една снежна скала, дето щяхме да я правим на снежен човек. Но засега я използваме да играем на ‘прескочи кобила’.
Аз реших да проверя нещо през това време. Мине ли 10 януари започвам да търся първите предвестници. Разровям тук там снега, обикалям около дърветата и храстите.
И хоп – ето го първото зелено връхче.
За три години съм заровила над 400 луковици. Лалета, нарциси и минзухари най-много. Всяка пролет искам да е цветна поляна. Но ще минат поне два месеца дотогава.
Харесвам местата, които са съхранили духа на отминалото време, разполагат с толкова, колкото е нужно за живота, мигът и вечността са едно цяло. Сигурно на мен ми се струва така, защото обикновено минавам за кратко оттам, в търсене на разнообразие и почивка. Но съм по-склонна да мисля, че e във връзка с изгубеното усещане за принадлежност и памет, нещо липсващо в модерния ни свят, което ни кара да пътуваме, за да го откриваме. Като човек задушевен и обичащ комфорта не експериментирам много, но постоянно преоткривам нещата, които познавам и споделям с ближните. Все пак не мога и без новото, непознатото. Нещо, което да ме изненада и обогати. Между празниците си организирахме една разходка, която поне у мен затвърди тези заключения.
Замисълът на мероприятието беше простичко казано – да се видим. Програмата беше обичайна за излет ‘далеч от София’ и включваше исторически забележителности, кристален въздух, слънце, басейн с топла минерална вода на открито, задимен ресторант и деца, щъкащи на воля почти безопасно. Място на събитията – Стрелча, Старосел и Копривщица в Средна гора.
В Стрелча знаменателен e паметникът на хан Аспарух, издигнат миналото лято в чест на 1330 години от създаването на нашата държава и плод на традиционно добрите отношения, и общи корени между България и Монголия….
В Старосел се отбихме във винарната – комплекс с хотелска част, лозови масиви, дестилатор за високоалкохолни напитки, винарна и изба под изкуствена могила, недалеч от истинската. В двора имаше цяло стопанство от пауни, патици, токачки и зайци, които в изблик на радост у децата, бяха гонени и оскубвани.
Пауните успяха да се спасят на по-високо.
А малката мис намери за какво да се чумери.
Простор. Земност. Стоплящо слънце и освежаваща разходка. За кратко намерено равновесие между минало, настояще и бъдеще.
От Копривщица снимки нямам. Просто повървяхме за кой ли път по познатия калдаръм и се стоплихме с бобена чорба в къщата на дядо Либен, който беше ‘попрепил’ и затова децата не можаха да го видят ;)
